Д-р Джейн Уилямс, Директор научен развой, КиндиРу

Връзката между преживяванията в ранна детска възраст и по-късното академично, емоционално и социално благосъстояние на детето е много сериозен фокус на научните проучвания през последните десетилетия. Днес, учените знаем, че нашите гени са базата, върху,която мозъкът ни може да бъде развит, НО всъщност стимулациите от околната ни среда и преживяванията, които имаме, докато израстваме, в крайна сметка ни оформят в това, което сме ние. Епигенетиката, влиянието на околната среда , може да бъде в контрол на гените ни (генетиката). Знаем, че полагането на основите за по-високи нива на познание започва в ранна детска възраст.

Осигуряването на възможности за движение на бебета може да бъде само един от факторите за подпомагане на развитието на децата, но не трябва да забравяме, че това е един МНОГО важен фактор. За съжаление в днешния натоварен свят бебетата и малките деца изглежда имат все по-малко възможности да се движат. Изследванията убедително потвърждават връзката между ранното възприемане, ранното когнитивно обучение и ранното движение. Движението стимулира сензорните системи, които на свой ред стимулират познанието (уменията за мислене) и възприятието (способността да разберем това, което преживяваме). Колкото по-голям е броят на сензорните системи, които се стимулират, толкова по-вероятно е детето да развие и компетентно да използва и обработва получаваната когнитивната информация. Физическите преживявания имат мощно влияние в оформянето на мозъка. Важна роля в този процес играем, ние , родителите. Родителят е този, който може да осигури на малкото бебе необходимите стимулации за правилно развитие. Времето по коремче, например е прекрасна първа стъпка.

Родители, насърчавайте възможностите за движение на вашето бебе и дете. Разбира се тези движения трябва да бъдат съобразени с етапа, в който е детето. Всеки наш час е пълен с идеи за подходяща стимулация.